The Independent: Си Дзинпин тайно мрази и се страхува от Русия: На път ли е да предаде Путин?
Автор Майкъл Шеридън, The Independent
Мечката и змеят в никакъв случай не могат да бъдат другари. Това е урок, който Си Дзинпин е чул в ранна детска възраст. И това изяснява за какво „ безграничното “ партньорство на китайския водач с Владимир Путин може да се трансформира в безгранична отговорност – за Кремъл.
Докато проучвах нова биография на Си, попаднах на стряскащ разкрит американски документ. Той разкрива, че индивидът, който е бил наставник на Си в първата му работа, в сърцето на китайската войска, е бил гневно антируски надъхан. Никога не вярвайте на Москва, казвал той на чиновниците си.
Днес всичко наподобява добре. Двамата автократи се хвалят със съюза си към този момент повече от две години. Ясно е, че Путин е загатнал на своя „ другар “, че се кани да нахлуе в Украйна през февруари 2022 година Оттогава Си стои до него, говорейки за мир, само че изпращайки на Русия оръжейни технологии в подмяна на нефт и газ.
Със сигурност и двамата желаят демокрациите да изпаднат в безпорядък. Те виждат интернационалния ред, управителен от Запада, като самоуверен, слаб и узрял за събаряне.
Но зад взаимните специалности на почитание се крият дълбоки пукнатини на история, раса и власт. Знаем за годините на образуване на Путин в руския Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Но малко хора знаят, че Си Дзинпин е израснал, научавайки се да ненавижда и да се опасява от Съветския съюз.
Документът е депеша от Белия дом, в която се разказва по какъв начин менторът на Си, началникът на китайската защита Ген Бяо, е дал на американците „ най-пълната информация, която сме получавали досега … за китайско-съветското разделяне “.
Си беше негов младши частен секретар – или мишу – по това време. Това беше първата му работа след дипломирането. Той я получи с помощта на фамилната мрежа (баща му беше остарял другар). Това беше привилегирована роля - да борави със секретни документи, да носи чанти и да играе ролята на очите и ушите на своя стопанин.
Си взима дребна заплата, само че завоюва приближен достъп до властта. Той видя и чу всичко по време на радикална смяна в китайската тактика към Запада. Той отвори вратата за невероятния стопански напредък на Китай, който го трансформира във велика международна мощ. Но тъкмо това не желаеха руснаците.
Американската депеша споделя по какъв начин шефът на Си отишъл в Белия дом на 28 май 1980 година, срещнал се с президента Джими Картър и по-късно седнал да обядва с държавния секретар Едмънд Мъски.
Ген му обяснил, че единственият другар на Китай в Кремъл е бил Сталин. Но след гибелта му Съюз на съветските социалистически републики изискал въздействие върху по-голямата част от Северен Китай. Те желали да разположат войски на китайска земя, да командват общ флот и да конфигурират връзки на далечни дистанции.
Най-лошото от всичко, споделил Ген - руснаците желаеха да запазят Китай като бедна и изостанала житница за социалистическия блок. Те споделили, че няма потребност от промишлености, тъй като Съветският съюз ще им даде всички машини, от които се нуждаят. Страната му „ постоянно щеше да е селскостопанско общество и вечно щеше да остане руски спътник “.
Знаем, че телеграмата е точна, тъй като Мъски самичък я е написал.
Без пресилване може да се каже, че международната история щеше да е друга, в случай че китайците бяха приели този приятелски съвет. Но те не го направиха – и през днешния ден Си е правоприемник на нейната гигантска икономическа и военна мощност.
Докато младият Си е участвал на тези срещи, той е чул началниците си да приказват за остарели проблеми. Картите по стените показвали земите, откъснати от Китай посредством контракт от 19-ти век, който предаваше районите оттатък река Черен змей на царя. Днес те са тихоокеанските провинции на Русия с жизненоважното пристанище Владивосток.
Британците върнаха Хонконг на Китай, само че няма и минимален късмет Путин или различен съветски водач да анулира това, което китайците към момента назовават „ неравностоен контракт “.
А нахлуването на Путин в Украйна е толкоз крещящо закононарушение против интернационалното право, че нанася удар върху главния принцип на суверенитета на Китай. В края на краищата Пекин публично признава Украйна като нация и държавното управление на Зеленски като неин легален държател. Путин не го прави.
Явното несъгласие не може да продължи дълго. Изглежда, че Китай е оказал помощ за възпирането на Путин от потреблението на тактически нуклеарни оръжия при започване на войната. Неговата „ безлимитна “ помощ е строго лимитирана от наказания. По подигравка на ориста Русия се трансформира в стопански спътник на Китай.
Тук идва и наследството от съмнение. Подбраният външен министър на Си Цин Ган беше освободен поради секс скандал и шпиониране след сигнал от Москва, че е бил злепоставен от Централно разузнавателно управление на САЩ. Всеки шпионира всеки различен.
Дали Си Дзинпин, който е навършил пълноправие, чувайки, че Русия е безчовечен хулиган, е на път да захвърли десетилетия на кротичък разцвет, като заложи всичко на войната на Путин? Не мисля по този начин.
Майкъл Шеридън е дълготраен задграничен сътрудник и дипломатически редактор на The Independent, е създател на The Red Emperor.
Източник " Труд "
